От тази есен Семирай Късоолу е студент в най-престижния университет в света – Харвард. Семирай е от Ряховците и преди две години е завършила Saint Peter’s University в САЩ, откъдето има бакалавърска степен по икономика и счетоводство и специализация по бизнес право. А от тази есен й предстои магистратура по държавна администрация и международно развитие в Kennedy School of Government на Harvard University.
Как се насочихте към магистратура в областта на международното развитие?
Образованието ми в голямата си част беше свързано със социалните динамики в Щатите. Аз бях в Джърси Сити, който е доста мултикултурен град. След това работих две години в отдела по управление на активи на Goldman Sachs. Опитът ми в частния сектор и ранния ми интерес в икономиката на развитието от колежа бяха определящите фактори в това да кандидатствам за магистратура в тази област.
"Харвард" звучи трудно, специално, но и говори за много работа. Трудно ли се става студент в „Харвард“?
Доколкото се отнася до процеса на кандидатстване, мисля, че аз имах мотивация да искам да съм в тази програма, абстрахирайки се, че е „Харвард“. Смятам, че една убедителна мотивация, комбинирана с благоприятни външни фактори, е добро начало на успешна кандидатура. Това, което ми хареса в програмата, е, че не е твърде свързана с една единствена икономическа теория (например неокласическа), а се опитва да ни подготви с начини на анализ за намиране на подхода, който ще работи в дадения контекст.
Ласкаете ли се от това, че сте първият млад човек от Севлиевско, който ще учи в „Харвард“? Все пак това е университетът, в който учат деца на президенти и крале.
Вълнувам се, че ще съм сред хора, които имат силен интерес в областта на развитието. Хората в моята програма са 70% неамериканци, повечето заемащи икономически длъжности в правителствата в техните страни. Така че съставът на програмата е по-скромен и да, лаская се да съм сред тях.
Страх ли Ви е от нещо?
Страх - не, но го има напрежението, че ще имам много възможности. Често правят сравнението, че бакалавърът е фиксирано определено меню, докато магистратурата е шведска маса, и кратък период от време (програмата е 2 години). Ще се опитвам да посветя време на нещата, които са по-значими. А различаването на по-значимите възможности ще е предизвикателството – оттам идва и напрежението.
Близките Ви вероятно са много горди с вас?
Много се зарадваха, да!
Нелюбезно ли е да попитам какво струва обучението в „Харвард“ и как ще се справите?
Не, финансирането е важна част от решението за магистратура. Университетът ми отпусна стипендия, която покрива таксата за обучение и е в порядъка на 49 732 долара на година. Та мисля да се справя благодарение на стипендията и с лични средства.
Колко често си идвате в България и намирате ли, че страната, а и ние, българите, се променяме?
Опитвах се да си идвам почти всяко лято в последните шест години за 2-3 седмици и базирано на този кратък период от време, не мога да направя общи заключения. Но промяната в поколенията след моето е очевидна – имам чувството, че има епидемия на синдром на хиперактивност, който предотвратява опити за по-сериозен труд. Говоря за гимназиалната възраст.
Като ученичка Вие станахте първа в страната на национална олимпиада по английски и "ударихте" дори ученици от елитни езикови гимназии. /б.ред. Семирай е завършила СОУ „Васил Левски“ и е възпитаничка на клуб „Рейвън“, където са подготвени стотици студенти за най-добрите университети в Европа и САЩ/. Което означава, че борбеността Ви е възпитавана отрано. Та си мисля, ако можете да дадете съвет на днешните гимназисти, какво бихте им казали?
Повечето не приемат съвети (усмихва се). Но бих им казала, че това са формиращите години, които ще определят голяма част от бъдещето им. И компромисите сега ще имат лавинообразен ефект в бъдеще.
Ако трябва да избирате: Америка или Европа?
Без да съм живяла или работила там, избирам Европа. Засега има нормално здравеопазване, храна без ГМО, по-нормални работни часове и социална предпазна мрежа, с която американците обичат да се подиграват.
Кога Ви беше най-трудно, след като излязохте от училище и заминахте на хиляди километри далеч от дома, съвсем сама?
Може би самото начало на адаптация, защото все пак имаше голям културен шок.
Имате ли се за успял човек?
Не, не мисля, че успехът е статично положение. Може би ще се имам за успяла, когато изпитам удовлетворение от професията си и намирам смисъл в нея. Разбира се с нормален баланс към личния ми живот. А всичко това е все още в процес на развитие.
