Момчил Кънев: Колко сме добри в това, което правим, не знам, но знам, че в „Севлиево 21 век“ пазим духа на фона на всичко, което ни заобикаля

Момчил Кънев е собственик на "Никипласт-М" - дружество, което членува в сдружението на бизнеса "Севлиево 21 век". През 2015 и 2016 г. Кънев е председател на сдружението, преди това е член на Управителния съвет. През 2017 г. получава Почетен знак Севлиево за активното си участие в стопанския и обществен живот на града и общината. В трийстата година от създаването на сдружението разговаряме с Момчил Кънев за това как една организация може да вълнува и съзидава, за моментите на гордост и разочарования, но и за удовлетворението, което се оказва водещо за Кънев и неговите съмишленици.   

Вие сте племенник на Васил Кънев, който има ключова роля в създаването на сдружението. Той е първият му председател още когато е Съюз на работодателите, и по-късно, когато е регистрирано като „Севлиево 21 век“. За съжаление с Васил Кънев не можем да говорим, но Вие сте бил близо до него Какво си спомняте от времето, когато се създаваше сдружението на бизнеса в Севлиево?

Разбира се, че помня този период. Най-силно е останал у мен духът, който Васил Кънев носеше и успешно предаваше на всички нас. Това беше дух на стремеж към по-добър и по-уреден живот, воден от идеята, че Севлиево може да бъде сред водещите градове у нас. Той ни казараше да вярваме, че и по-малките общности могат да постигат големи неща. Васил Кънев неслучайно беше двукратен "Мистър Икономика". Осъзнаваше, че не само „Видима“ трябва да просперира и успехът не може да е ограничен до определени фирми, а трябва да включва цялостното развитие на общността. С неговото вдъхновение всички ние започнахме да мислим как да направим живота около нас по-добър и уреден.

В този период започнахме да обмисляме важни аспекти за нашия град - образованието, инфраструктурата, културата, как да направим мястото ни по-чисто и приятно за живеене. Това беше подход, който приличаше на възрожденския български дух, запазил духовността ни в годините на робството, родил народните читалища, съхранил Църквата и духовността ни. Когато говоря за духовността, имам предвид тази уникална връзка с корените ни и културното ни наследство. Васил Кънев носеше този дух в себе си и заразяваше всички нас, а с него и стремежа към обществено благополучие.

Този размах на Васил Кънев, широтата на мисълта и мечтите му, те ли са в основата на успеха на сдружението? Те ли са постамента, върху който вие после надграждахте?

В доста голяма част те, но и добрата симбиоза, която имаха личности от поколението на Васил Кънев беше впечатляваща. Те бяха изключително добър екип - Христо Йонков, Йонко Йонков, Мариян Хаджийски, Цоньо Събев, чичо ми Васил Кънев и много други. За съжаление не мога да изброя всички. Те бяха граждани на света. Пътуваха и виждаха какво се случва и как са устроени другите държави, а като се прибираха, искаха да внесат новаторски идеи в Севлиево. Въпреки че днес всички имаме възможност да пътуваме, в онези години не беше толкова лесно. Говоря за периода около деветдесетте години на миналия век, когато всичко беше неясно и несигурно.

Това, което казвате, в немалка степен се припокрива със споделеното от първия председател на „Севлиево 21 век“ след Васил Кънев Христо Йонков. Според него тайната за успеха на сдружението са отношенията вътре в сдружението.

Кой както иска да го каже, няма ли приятелство между членовете, отношение помежду им, няма как да се получи. Да, не може всички да сме приятели, но уважението към труда на всеки е достатъчно, за да разчитаме един на друг в определени моменти. Аз знам, че на когото от сдружението се обадя за съдействие или помощ, той ще опита да помогне. Ако не може, няма да попречи.

Как се постига това в един свят на конкуренция?

Много просто – ние всички познаваме живота на другия, защото всички живеем един и същ живот. Затова е много приятно, когато срещнеш разбиране, защото се случва изключително рядко. В ежедневието си всеки от нас работи с институции, контролни органи - всички, които се опитват в една или друга степен да ни пречат. За повечето хора ние, представителите на бизнеса, особено в частния сектор, така и не успяхме да станем работодатели и бизнесмени в очите на хората. Не знам защо ни възприемат като измамници, печалбари и т.н. Трудно градим добър имидж в очите на хората. Затова когато срещнеш себеподобен ти е приятно, защото, въпреки че аз никога не съм правил разделение между работодател и работник и хората, които ме познават, го знаят, съвсем различно е, когато човекът срещу теб всъщност има твоите проблеми и живее живот подобен на твоя.

В сдружението членуват представители на едрия и малък бизнес. Има ли разделение между малки и големи фирми?

Сдружението беше създадено от едрия бизнес, от големите фирми. Това са силни фирми, с много работници, сериозни инвестиции, голям пазарен дял. Когато ние, от средния и дребен бизнес започнахме да получаваме покани да се присъединим към "Севлиево 21 век", у нас имаше нещо като страх. питахме се какво ще правим при тях, с какво бихме могли да сме полезни. Защото мащабите са различни. Големите фирми имат големи възможности, нашите бяха далеч по-малки. Но тези хора от едрия бизнес успяха да ни приобщят и започнахме да участваме наравно с тях в живота на сдружението. И днес е так, за разделение изобщо не може да се говори. Участваме във всички инициативи, имаме право да казваме какво мислим, да правим предложения и предлагаме идеи. Изключително толерантни бяха към нас тогава, при влизането ни в сдружението, същото е и сега. Не, няма разделение между малки и големи фирми и това е още един белег на сдружението - всички членове сме равноправни. Затова когато аз бях избран за председател, вече плувах в свои води. Дълго време преди това бях в Управителния съвет с Христо Йонков, Красимир Копчев, Богомил Петков, Костадин Костадинов. За мен нямаше значение аз или друг е председател, работата трябваше да се върши.

С кое по време на Вашето председателство се гордеете?

Аз бях избран за председател в едни трудни години, години на политически сътресения. Не беше твърде лесно, но хубаво е, че с времето се разбра как бизнесът без властта не може и властта не може без бизнеса. Когато всички го осъзнахме започнахме да работим добре заедно.

Едно от най-хубавите нещо по време на моето председателство е създаването на фитнес на открито в Южния комплекс. Това е плод на труда на всички обаче, не го е направил председателят. Аз съм осъзнал, че едно нещо, за да се случи, е плод на колективни усилия. Имах възможност да работя с хора, които оценяваха какво се очаква от нас и помагаха с всички сили.

Откриване фитнес на открито, изграден от "Севлиево 21 век", на снимката Йордан Йовчев, Валентин Ганев (зад него), Момчил Кънев (първият вдясно) и кметът на Севлиево Иван Иванов  

Другото важно и доста трудна кауза беше ремонтът на Детския комплекс „Йовко Йовков“. Смело мога да кажа, че там лятно време кипи живот. Аз определено имам сантимент към Детския комплекс. С жена ми го открихме, когато малкият ни син порасна и трябваше да излезе от детската градина. Изобщо не бяхме направили сметка кой ще го бави от утре. Не бяхме съобразили, че с тържеството за вземане на довиждане с детската градина, се изправяме пред ситуация, за която нямахме готовност. Това е един прозорец от около три месеца, докато детето тръгне на училище, за който ние нямахме вариант.

Тогава Ценка Йонкова беше заместник-кмет по хуманитарните дейности и с нея, с Венета Петкова (директор на Детския комплекс, б.р.) и други родители в нашата ситуация, се организирахме. Взехме люлки от затворена детска градина в едно от селата, начертахме схемата и така направихме лятната занималня, която съществува и до днес. С течение на времето Детският комплекс се разрастна, предлага разнообразни дейности и днес е едно от предпочитаните места за деца в града ни. Затова вложихме средства в него, за да е удобно и приятно на децата ни.

Из архивите на сдружението: По време на ремонта на Детски комплекс - Севлиево са извършени следните дейности - изваждане на съществуващи тротоарни плочки, подмяна на водопроводни тръби, подравняване на терена, подготовка на основата и полагане на армиран бетон, подготовка за озеленяване. Целият проект е  на стойност 16 300 лв. И е продължение на инициативата „Ден на обществената ангажираност“. По същото време със средства на сдружението е изградена фасадата на православен храм „Света Петка“, намиращ се в Южен комплекс. Църквата е топло изолирана, шпаклована и боядисана, благодарение на средствата събрани на дарителска вечер през месец октомври 2015 год. 16 186 лв. на следващата година дарителската вечер е насочена към подпомагане пътуването на фолклорен ансамбъл „Развитие“ за Фолклориада в Мексико. Осигурени от сдружението на бизнеса са 21 000 лв.

Откриване на ремонтирания Детски комплекс, снимка: "Севлиево 21 век", архив  

Смятате ли, че сдружението и дейноста му са достатъчно оценени от обществото. Има ли едно неглижиране, неосъзнаване дейността и постиженията му?

Аз гледам от другата гледна точка. Водещо за всички нас, членовете на сдружението, е вътрешното удовлетворение от свършеното. То е като да харесаш една дреха и да си я купиш. Същото е с каузите, които реализираме. След като сме решили, че това е нашата кауза, просто се организираме и работим за нея. Знам, че не можем да се харесаме на всички 28 хиляди жители на община Севлиево. Има и друго - ние не сме институция, която да е задължена да прави нещо. Ние сме хора, събрали сме се за хубави цели и идеи, които не се припокриват с общинските дейности. Затова ако можем да помогнем, помагаме и не го правим за признание и одобрение.

Не мога да не ви попитам, извън повода за този разговор, какво мислите за обществения живот в Севлиево. Вие бяхте обществено активен, но се оттеглихте доброволно от Общинския съвет. 

Аз, честно да си призная, съм бил в голяма заблуда. Бъркал съм Общинския съвет със сдружение "Севлиево 21 век". Мислех си, че в Общинския съвет влизат хора, които могат да помогнат, имат експертизата в дадена област и биха могли да са полезни. За съжаление в политиката се оказа, че не е така. Камъкът си тежи на мястото, там където мога, там работя. Голяма грешка съм направил навремето, когато бях активен общински съветник.

Какво ни липсва, господин Кънев, за да живеем в хармония един с друг и да милеем за нашия град?

Няма го духа на севлиевеца, на българите. Няма я грижата за другия и за града. Спомням си една прекрасна инициатива на сдружението „Ден на обществената ангажираност“. Бяхме създали перфектна организация – закупихме чували, ръкавици, палатки, направихме разяснителни материали, осигурихме координация, извозване на събраните боклуци.

Децата от училищата излязоха и почистиха парковете, а в комплексите никой не излезе. Ние заедно ли живеем или не живеем заедно? Малцина могат да си представят колко трудно се организира такава кампания. Смело мога да кажа, че всички в сдружението сме доста по-заети от хората на трудов договор. А ние отделихме от времето си, за да бъдем на терен, на различни места в града, да покажем нашата обществена ангажираност, но нашите съграждани не отделиха един или два часа, за да се включат в инициативата. Призовахме да почистят районите, в които те живеят, не сме искали да се ангажират с обществени пространства. Ето, от това съм разочарован. Не от отношението на хората към сдружението, а от отношението към случващото се около тях.

лагодарим ти, че ни научи да обичаме Севлиево и как да работим за него!" - с тези думи Момчил Кънев се обърна към инж. Красимир Копчев, който през януари 2016 г. присъства за последно на заседание на сдружение "Севлиево 21 век"  

Разочарован съм и от отношението към децата. Не може да няма обществен контрол върху начина, по който децата ни растат. Не може децата да ходат по улицата с цигара, да пушат пред училището си, да бъдат в един след полунощ на дискотека. Ами това не е моето, твоето или на другия дете, това са нашите деца. Утре като чуем, че с детето на някой се случило нещо, чукаме на дърво и викаме: Пази Боже, да не е нашето! Ама тя мечката не играе само в комшиите. Затова винаги в сдружението сме подхождали с грижа към децата. Преди 15 години поръчахме проучване как да задържим младите хора тук. Мислехме, че е въпрос на средства, оказа се, че не е. Колкото и деликатно да беше написано проучването, то показа, че младите хора се ориентират навън.

В чужбина или в големите градове?

По-скоро в чужбина. Оказа се, че младите нямат среда в Севлиево. За съжаление, не виждам откъде ще дойде средата им. Нищо не искам да кажа спрямо управляващите, но хората, които създават законите на страната не са влизали в производство, не са виждали как се произвежда селскостопанска продукция. Вече няма и къде да го видят, защото производството на царевица и жито не е селскостопанска продукция. Виждате какво се случва в образованието и как се шири посредствеността.

В България се се правят инхаус процедури, превеждат се стотици милиони на кухи фирми, а ние, шепа хора в Севлиево, правим благотворителни вечери, за да съберем пари за ремонт на Детския комплекс, да направим фитнес на открито и фасадата на църквата в Южния комплекс.

Колко сме добри в това, което правим, не знам, но знам, че сдружението на бизнеса „Севлиево 21 век“ е мястото, в което пазим духа на фона на всичко, което ни заобикаля.

Отбелязването на 30 години от създаването на сдружението на бизнеса "Севлиево 21 век" чрез представяне на неговите председатели, е инициатива на "Севлиево 21 век", реализира се в партньорство със "Севлиево онлайн"